сряда, 1 юли 2020 г.

Ден на Независимостта от Белгия -

Демократична Република Конго - 30 юни







През 1960 година в Белгийско Конго избухват масови безредици, вследствие на които на 30 юни 1960 г. Белгия признава независимостта на колонията си от Централна Африка.
Три години преди това, на 25 Март 1957 г., в Рим - БЕЛГИЯ, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия подписват  Договора за създаване на Европейската икономическа общност (ЕИО), както и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ).

От днешна гледна точка е много странно, че Белгия - водещата страна в Европейския съюз, е все още Колониална страна по времето на създаването на Европейската общност, при това във втората половина на XX век... Разбира се, Белгия не се отказва доброволно от експлоатацията  на най-богатата страна на природни ресурси и залежи не само в Африка, но и в целия свят (богатството и ресурсите на Конго ще бъде тема на друго изложение).

Разсъжденията продължат с това, как жонглират белгийските политици с модерната идея за Европейска Икономическа Общност, която е в контраст с Колониалното им статукво през 50-те и 60-те години на миналия век. Очевидно никой не вижда проблем в това, да създаваш авангардна политика, енергетика и промишленост в Европа, докато експлоатираш безкрайните, колониални ресурси...

Към днешна дата Демократична Република Конго е с третия най-нисък за целия свят БВП на глава от населението - 501 US$ годишно. Образно казано - всеки от 90-те млн. жители на ДР Конго изработва средно по 1,40 US$ на ден!! Точно така - 1 долар и 40 американски цента на ден, а как се обличат, с какво се хранят, как отглеждат децата си оставям на вашето въображение.

На другият полюс обаче е белгийската икономика. До днес (30 юни 2020 г.) на всеки белгиец се падат по 145 US$ на ден от БВП на страната, което означава, че за 3 дни и половина белгииците реализират годишните достижения на средния конгоанец (103.6 пъти повече).


Трудно е да се каже кой има по-голяма вина за невижданата бедност и плачевната икономика на Демократична Република Конго. Дали бруталното, колониално експлоатиране на хората и ресурсите, или последвалите безкрайни преврати, междуособици,граждански конфликти, войни или диктаторът Мобуто превърнал ръководството на държавата предимно в способ за собствно облагодетелстване. Със сигурност комбинацията от двете е изиграла основната роля за тоталната разруха на икономика и общество.

Най-богатите европейски държави изплащат годишно по 2 млрд US$ помощи на Демократична Република Конго (не трябва да се бърка със съседната държава - Република Конго, известна в миналото като Френско Конго и обявила независимост на 15 август 1960 г, само 45 дни след  Белгийско Конго. Възможно е французите да са експлоатирали "по-човешки" тяхното Конго и затова да са били втори при изгонването от съседните африкански държави, но причинно-следствените връзки със сигурност са много сходни. Сега отново може да погледнем коя е втората страна след Белгия в редичката от подписалите Договора за създаване на Европейската Икономическа Общност...Бум! Франция. Отново попадаме на комбинация от Демокрация и Колонизация - издание от 1957 - 1960 година). 

Какво обаче си купуват загрижените, европейски, богати икономики с подобна помощ от 2 млрд. US$ за Демократична Репчблика Конго? Логично е да предположим, че тези долари осигуряват, влияние, печелене на избори и последващо послушание на политическия и икономическия елит. Сега нека си прeдставим, че тези милиарди не отиват в най-бедната африканска страна, а в най-бедната страна, членка на Европейския съюз. Този паричен поток вече не се нарича Помощи, а Еврофондове - Предприсъединителни, Кохезионни, Социални, Земеделски... фондове да искаш, а целта изглежда същата - някой да ги разпределя според своето виждане и така да трупа влияние и власт. За целта не е необходим умствено напреднал индивид, който да успее да прозре, че схемата е една и съща, както в Централна Африка, така и на опашката в Европейския съюз и води към някакъв вид Колониализъм, но не силов и физически, а невидим, икономически.

P.S. Винаги съм харесвал свободното придвижване на хора, стоки, капитали и бизнеси. Харесвам Европейския съюз, Европейската общност, идеи и ценности... Това което не харесвам, е че България е на последно място в ЕС и в същото време никой няма нито желание, нито план как да се оттласнем от дъното. Не харесвам, Еврофондовете да бъдат пропилявани в скъпи и некачествни пътища, магистрали и гранични огради. Не ми допадат "Къщите за Тъщи", Подпорните Стени от ваканционен тип Алепу, Бетонираното Черноморие и Банско, морално и Физически остарелите 40 годишни запустели постройки, спрягани за Детски болници или площадки за Атомни Централи и на фона на всичкото това пошло безобразие, някак логично се избистря идеята, че Европейският съюз не е отговорен за неуспехите на Конго (те са независими от 60 години), както не е отговорен и за нашето непроходимо и разширяващо се лепкаво блато.
Все пак помощите и еврофондовете могат да дадат първоначален тласък, но не могат да решат вътрешните проблеми нито на най-изостаналата страна в Африка, нито на най-бедната в Европейския съюз.

Няма коментари:

Публикуване на коментар