Ден на Независимостта от Белгия -

Демократична Република Конго - 30 юни

През 1960 година в Белгийско Конго избухват масови безредици, вследствие на които на 30 юни 1960 г. Белгия признава независимостта на колонията си от Централна Африка.

Три години преди това, на 25 Март 1957 г., в Рим - БЕЛГИЯ, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия подписват  Договора за създаване на Европейската икономическа общност (ЕИО), както и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ).

От днешна гледна точка е много странно, че Белгия - водещата страна в Европейския съюз, е все още Колониална страна по времето на създаването на Европейската общност, при това във втората половина на XX век... Разбира се, Белгия не се отказва доброволно от експлоатацията  на най-богатата страна на природни ресурси и залежи не само в Африка, но и в целия свят (богатството и ресурсите на Конго ще бъде тема на друго изложение).

Разсъжденията продължат с това, как жонглират белгийските политици с модерната идея за Европейска Икономическа Общност, която е в контраст с Колониалното им статукво през 50-те и 60-те години на миналия век. Очевидно никой не вижда проблем в това, да създаваш авангардна политика, енергетика и промишленост в Европа, докато експлоатираш безкрайните, колониални ресурси...

Към днешна дата Демократична Република Конго е с третия най-нисък за целия свят БВП на глава от населението - 501 US$ годишно. Образно казано - всеки от 90-те млн. жители на ДР Конго изработва средно по 1,40 US$ на ден!! Точно така - 1 долар и 40 американски цента на ден, а как се обличат, с какво се хранят, как отглеждат децата си оставям на вашето въображение.

На другият полюс обаче е белгийската икономика. До днес (30 юни 2020 г.) на всеки белгиец се падат по 145 US$ на ден от БВП на страната, което означава, че за 3 дни и половина белгииците реализират годишните достижения на средния конгоанец (103.6 пъти повече).

Трудно е да се каже кой има по-голяма вина за невижданата бедност и плачевната икономика на Демократична Република Конго. Дали бруталното, колониално експлоатиране на хората и ресурсите, или последвалите безкрайни преврати, междуособици,граждански конфликти, войни или диктаторът Мобуто превърнал ръководството на държавата предимно в способ за собствно облагодетелстване. Със сигурност комбинацията от двете е изиграла основната роля за тоталната разруха на икономика и общество.

Най-богатите европейски държави изплащат годишно по 2 млрд US$ помощи на Демократична Република Конго (не трябва да се бърка със съседната държава - Република Конго, известна в миналото като Френско Конго и обявила независимост на 15 август 1960 г, само 45 дни след  Белгийско Конго. Възможно е французите да са експлоатирали "по-човешки" тяхното Конго и затова да са били втори при изгонването от съседните африкански държави, но причинно-следствените връзки със сигурност са много сходни. Сега отново може да погледнем коя е втората страна след Белгия в редичката от подписалите Договора за създаване на Европейската Икономическа Общност...Бум! Франция. Отново попадаме на комбинация от Демокрация и Колонизация - издание от 1957 - 1960 година). 

Какво обаче си купуват загрижените, европейски, богати икономики с подобна помощ от 2 млрд. US$ за Демократична Репчблика Конго? Логично е да предположим, че тези долари осигуряват, влияние, печелене на избори и последващо послушание на политическия и икономическия елит. Сега нека си прeдставим, че тези милиарди не отиват в най-бедната африканска страна, а в най-бедната страна, членка на Европейския съюз. Този паричен поток вече не се нарича Помощи, а Еврофондове - Предприсъединителни, Кохезионни, Социални, Земеделски... фондове да искаш, а целта изглежда същата - някой да ги разпределя според своето виждане и така да трупа влияние и власт. За целта не е необходим умствено напреднал индивид, който да успее да прозре, че схемата е една и съща, както в Централна Африка, така и на опашката в Европейския съюз и води към някакъв вид Колониализъм, но не силов и физически, а невидим, икономически.

P.S. Винаги съм харесвал свободното придвижване на хора, стоки, капитали и бизнеси. Харесвам Европейския съюз, Европейската общност, идеи и ценности... Това което не харесвам, е че България е на последно място в ЕС и в същото време никой няма нито желание, нито план как да се оттласнем от дъното. Не харесвам, Еврофондовете да бъдат пропилявани в скъпи и некачествни пътища, магистрали и гранични огради. Не ми допадат "Къщите за Тъщи", Подпорните Стени от ваканционен тип Алепу, Бетонираното Черноморие и Банско, морално и Физически остарелите 40 годишни запустели постройки, спрягани за Детски болници или площадки за Атомни Централи и на фона на всичкото това пошло безобразие, някак логично се избистря идеята, че Европейският съюз не е отговорен за неуспехите на Конго (те са независими от 60 години), както не е отговорен и за нашето непроходимо и разширяващо се лепкаво блато.
Все пак помощите и еврофондовете могат да дадат първоначален тласък, но не могат да решат вътрешните проблеми нито на най-изостаналата страна в Африка, нито на най-бедната в Европейския съюз.

НАДПРЕВАРА ЗА ХИТОВЕ - Януари 2015

Натиснете върху кориците, за да прочетете откъс от съответната книга.

              

Ожесточена борбата за това, кое ще е най-хитовото заглавие през първия месец на 2015 г. се води между двама от най-добрите майстори на трилъра - Майкъл Конъли и Дейвид Балдачи Новите им романи "Горящата стая" и "Кинг и Максуел" са на първите два места по продажби. Внимателното заглеждане по книжарниците показва, че двете заглавия заемат най-добрите, изложбени позиции на витрините и пред касите, независимо дали влизате в малка уютна книжарничка или се гмурвате в огромното море от книги в някой оживен Мол.

              

Съревнованието се развихря и на по-високо ниво - между издателите на двамата изявени, американски автори на трилъри, съответно Бард и Обсидиан. Двете издателства притежа-ват правата за България на едни от най-касовите световни автори, а надпреварата за хитове между тях датира от началото на 90-те години на миналия век.

Каква ще бъде подредбата на хитовете в Топ 10 за Януари 2015 г очаквайте на 1 и 2 февруари.

Гледайте трейлъра на "Кинг и Максуел"

Гледайте трейлъра на "Горящата стая"

Майкъл Конъли представя "Горящата стая"

ИСТИНСКАТА ПРИЧИНА ...ЕДИН МИЛИАРД FACEBOOK ПОТРЕБИТЕЛИ ДА ОСТАНАТ БЕЗ ДОСТЪП ДО АКАУНТА СИ

Повечето информационни агенции по света обявиха, че срива в услугата на на Facebook е причинена от проблеми в системата на Северно-американски Интернет доставчик.
Това твърдение е далеч от истината, защото ресурсите, осигуряващи безпроблемната работа на най-голямата социална мрежа не зависят и няма как да зависят само от един доставчик. Има резервни, дублиращи, аварийни и всякакви варианти, които се задействат автоматично и не допускат толкова дълго отсъствие на Facebook от ефира при това в цял свят. Така че тази версия не само не може да бъде реалистична, но и е по-скоро в сферата на шегата.

От компанията заявиха, че е "имало проблем с управляващия софтуер на уеб услугите на Facebook. Проблемът е бил открит и решен сравнително бързо, като основна причина за забавянето във възстановяването на достъпа е било необходимото време за обновяване на всички елементи."
Това разбира се не разкрива естеството на подобен мащабен срив във системата на един от най-големите доставчици на услуги във виртуалното пространство.
Каква е истинската причина обаче?

По-наблюдателните са забелязали, че от вчера настъпиха промени в разположението и изгледа на Facebook предимно в дясната колана на екрана. Списъкът на приятелите в чата имаше нов променен изглед, както и показването на рекламни съобщения и актуални статуси за публикации и харесвания.
Още по-внимателните ще се досетят за истерията с авторското право и смехотворните статуси по стените на повечето потребители за това, как всички публикувани материали им принадлежат и могат да бъдат публикувани и използвани само с тяхно разрешение.
Тази вълна беше отприщена след съобщения от Facebook към потребителите му, че след 31 януари 2015 година, с използването на Facebook те автоматично се съгласяват и приемат общите условия на социалната мрежа.

Е, 31 януари е след няколко дни и промените по функционалностите се въвеждат с пълна сила, за да могат да са активни и функциониращи на 1 февруари 2015 година. Това естествено е свързано със промяна и надграждане на софтуера на компанията, които са най-вероятната причина за небивалия срив на Facebook.
Като потвърждение може да се посочи, че след възстановяването на услугите Facebook беше върнат към предишният изглед и функционалности, което е ясен признак, че нововъведенията са причината за възникналите мащабни проблеми.

Наталия Кобилкина -Психология на изобилието. 8 ИЗПИТАНИ КВАНТОВИ ПРАКТИКИ ЗА ЛИЧНО ЩАСТИЕ И ФИНАНСОВ УСПЕХ

Натиснете корицата и прочетете ОТКЪС от книгата

Заедно ще разтопим реалността и ще сбъднем най-дръзките ви мечти.Условието е да мечтаете смело, да мечтаете нахално. Това не е книга за тези, които нямат мечти.

Богатството е естественото състояние на всеки от нас.

Тази книга ще ви го докаже.

„Психология на изобилието“ ще ви даде ключа към финансово и лично щастие и ще ви подготви за напълно нов живот, в който постигате с лекота и най-смелите си мечти.

Събрала знанието, техниките и опита, позволили на самата Наталия Кобилкина да изгради една от най-успешните компании за личностно развитие в България, книгата съдържа 8 изпитани квантови практики, които ще ви научат:

-        да правите верния избор и да вървите уверено към целта;

-        да управлявате потока на парите и да действате във вселенски мащаб;

-        да изчистите личното си досие от задължения и ограничаващи нагласи и да се превърнете в магнит за успех;

-        да насочвате фокуса си в желаната посока и да овладеете трансформиращата сила на любовта.

Замисляли ли сте се каква е тайната на богатите? Какво ги прави успешни и щастливи? Защо някои хора постигат всяка цел с лекота, а други тънат в нищета въпреки своите качества?

Отговорите са в „Психология на изобилието“.

Богатството не се изчерпва само с пари. Истинското изобилие означава да имате и любов, и пари, и вътрешно удовлетворение. Означава всеки аспект от живота ви да отговаря на това, което очаквате. Новата книга на Наталия Кобилкина ще ви разкрие как да го постигнете.

Написана като практично ръководство без сложни теории и изкуствени формули, „Психология на изобилието“ събира част от най-добрите световни практики и личния опит на Наталия и дава конкретни насоки по пътя към целта.

Смея да твърдя, че ако прилагате 8-те практики, описани тук, ще увеличите своите доходи и ще се радвате на по-изобилен живот – пише Наталия. – Промяната настъпва веднага, достатъчно е да вярвате и да действате.

Започнете сега.

Наталия Кобилкина е първият сексолог и семеен терапевт в България, който вече 10 години провежда обучения и семинари за лично развитие и бизнес успех. Завършила Научноизследователския институт по семейна системна психотерапия и медицинска психология в Русия, Наталия притежава диплома „Семеен терапевт и клиничен психолог“ и е магистър по психология на бизнеса.

В създадената от нея академия „Щастлива жена“ се предлагат лекции, курсове и индивидуални консултации и се обучават треньори, които непрекъснато разширяват дейността на този единствен по рода си образователен център у нас.

През 2013 г. Наталия Кобилкина събра най-доброто от интензивната си практика в своите първи две книги – „69 съвета за секс“ и „69 съвета за щастливи отношения“, които оглавиха класациите и се превърнаха в безценни наръчници за хиляди читатели.

НАЙ-БЛИЗКАТА ГЛЕДНА ТОЧКА НА ТЕЧАЩА, ГОРЕЩА ЛАВА В ОКЕАНА ... ПРАВЕНА НЯКОГА

Не може да направите по-близки снимки на течаща лава, освен ако не потопите камерата директно в лавата.

Екстремно смел оператор на вулканични процеси  Kawika Singson заснема най-близката гледна точка на течаща лава директно в океана. Наистина не може да направите по-близък план, освен ако не поставите камерата направо в лавата.
Насладете се на кадрите с червена, гореща лава, стичаща се във водата и образуваща нова суша, на която едва ли някой иска да живее след невероятното видео.

Още кадри на течаща лава, вливаща се в океана, публикувани в YouTube на 25 март 2014 година.

ДЕЙВИД БАЛДАЧИ - Кинг и Максуел

О Т К Ъ С

ГЛАВА 1

Два тона и двеста килограма.
Толкова тежеше горе-долу товарът, прехвърлен с па-
летна количка от ремаркето във фургона на по-малкия
камион. Затвориха вратите на фургона, снабдени с две
ключалки. Едната се отваряше с ключ, а другата с ком-
бинация от цифри. Разбира се, те не предлагаха стопро-
центова защита, защото всяка ключалка и всяка врата
могат да бъдат разбити с достатъчно търпение и жела-
ние.
Мъжът седна зад волана, запали двигателя и включи
климатика. Чакаше го дълъг път. А беше жега. Той на-
прави опит да не ѝ обръща внимание, за да не му се за-
вие свят.
Би предпочел въоръжен ескорт, разбира се. Напри-
мер някой „Ейбрамс“. Но такъв танк беше непосилен за
бюджета на операцията. Каменистият терен се сливаше
с далечните планини на хоризонта. По пътищата имаше
повече дупки, отколкото асфалт. Той разполагаше с
оръжие и предостатъчно боеприпаси. Но беше сам,
способен да използва един-единствен пръст, за да нати-
ска спусъка.
Вече не носеше униформа. Беше я захвърлил преди
по-малко от час. Неволно опипа „новите“ си дрехи. Бя-
ха износени и не особено чисти. Разгъна картата на се-
далката до себе си, докато камионът с ремаркето трома-
во се отдалечаваше.8
Не след дълго той остана сам в пустошта. В една страна, 
която все още живееше в девети век.
Неволно се замисли как беше стигнал дотук. Преди
време със сигурност би възприел всичко това като сме-
ла, дори героична постъпка. В момента обаче се чувст-
ваше като пълен идиот, изпратен на мисия с почти нуле-
ви шансове за оцеляване.
Но това беше реалността – беше тук абсолютно сам.
С точно определена задача, която трябваше да изпълни.
Ако междувременно загинеше, това щеше да сложи
край на земните му проблеми и толкова. Утешаваше го
единствено мисълта, че на света все пак има човек, кой-
то със сигурност ще скърби за него.
Освен с карта разполагаше и с джипиес. Но това не
беше кой знае какво улеснение, тъй като спътниците
едва ли бяха маркирали нещо друго освен камениста
земя, чиито обитатели със сигурност не се нуждаеха от
точни координати, за да стигнат от точка А до точка Б.
Затова той беше разгънал на съседната седалка старата
карта.
Включи на скорост и се замисли за товара в контей-
нера отзад. Тежеше повече от два тона и беше много
специален. Без него го чакаше сигурна смърт. Впрочем,
дори да го опазеше, вероятността скоро да е мъртвец
оставаше доста голяма.
Бавно излезе на разбития път. По приблизителните
му изчисления го чакаха минимум двайсет часа трудно
шофиране из полупустинен терен. Тук нямаше маги-
страли. Щеше да се придвижва бавно, с цената на доста
усилия. При постоянен риск някой да стреля по ками-
она. На крайния пункт щяха да го чакат хора, които да се
погрижат за товара и за самия него. Това беше уговоре-
но предварително по време на радиовръзката. Бяха му
го обещали. Сега зависеше само от него дали и доколко
това обещание ще бъдат изпълнено.
При безкрайните разговори и заседания с мъже в
костюми, чиито смартфони звъняха непрекъснато, всич-9
ко изглеждаше наред. Но тук, сред мрачната пустош,
нещата изведнъж му се сториха абсолютно отчайващи.
В същото време продължаваше да се чувства войник и
беше готов да изпълни дълга си.
Напредваше бавно към далечните планини. Беше се
освободил от всякакви истински документи за само-
личност и лични вещи и носеше такива, които би тряб-
вало да му осигурят безопасно пътуване в региона.
Би трябвало.
Ако някой го спреше и документите му се окажеха
съмнителни, съдбата му щеше да зависи единствено от
способностите му да убеждава. Беше длъжен да възпре
всякакви опити за проверка на товара, а ако не успееше,
разполагаше с една черна метална кутийка. С червен
бутон и малък страничен превключвател. Дори при
включено устройство нямаше да се случи нищо, ако на-
тискаше червения бутон. Но ако пръстът му престане-
ше да го натиска, той и всичко останало в радиус от
двайсет метра щяха да литнат във въздуха.
Шофира в продължение на дванайсет часа, без да
срещне жива душа освен някаква камила и едно поди-
вяло магаре в далечината. Видя мъртва змия, а недалече
от нея и отдавна оглозган човешки скелет. Беше изнена-
дан, че за толкова време се натъкна само на един труп. В
тази страна кланетата бяха ежедневие и труповете
трябваше да са много повече. Особено при честите на-
шествия на чуждестранни агресори, които печелеха
битки и войни сравнително бързо, но постепенно губе-
ха всичко останало и в крайна сметка се оттегляха с под-
вити опашки заедно с танковете си и другото тежко въо-
ръжение.
По време на дванайсетте часа непрекъснато шофи-
ране видя залеза и после изгрева. Пътуваше на изток и
се наложи да смъкне сенника, за да се предпази от ярко-
то утринно слънце. Постоянно сменяше дисковете и ка-
бината се тресеше от оглушителна рок музика. Изслу-
ша десет пъти „Рай в светлината на арматурното табло“ 10
на Мийт Лоуф, надул уредбата толкова високо, колкото
можеше да изтърпи. И неизменно се усмихваше широ-
ко на гласа на бейзболния коментатор, включен в парче-
то. Частица от дома сред безкрайната пустош.
Но въпреки крясъците на Мийт Лоуф клепачите му
започнаха да натежават. На няколко пъти камионът из-
лизаше от пътя и той се събуждаше от силното друсане.
За късмет, нямаше никакъв трафик. Малко хора биха
пожелали да живеят тук по две причини: мрачното чув-
ство на обреченост и неизброимите опасности.
На тринайсетия час умората стана непоносима и той
реши да отбие за кратка дрямка. Дотук се беше движил
с добра скорост и бе натрупал малък аванс. Но миг по-
късно съзря нещо насреща си и веднага забрави за по-
чивката. Сънят трябваше да почака.
Един пикап летеше директно към него по средата на
пътя.
В кабината имаше двама души, други трима се возе-
ха в откритата каросерия. Всички бяха въоръжени с ав-
томати. Типична за Афганистан делегация по посреща-
нето.
Той отби встрани, свали стъклото и зачака. В кабина-
та нахлу горещ въздух. Изключи стереото и баритонът
на Мийт Лоуф замлъкна. Хората, които се приближава-
ха, едва ли щяха да харесат шумната музика и нецензур-
ните текстове на рок звездата.
Значително по-малкият пикап се изравни с него и
спря. Двама от мъжете с тюрбани в каросерията насо-
чиха автоматите си към камиона, а мъжът от пасажер-
ското място излезе навън и се приближи към странич-
ното стъкло. Той също носеше подгизнал от пот тюр-
бан. Жегата наистина беше нетърпима.
Шофьорът на камиона протегна ръка към купчината
документи на съседната седалка. До тях беше глокът с
патрон в цевта. Надяваше се да не го използва, защото
шансовете на пистолет срещу два автомата бяха нулеви.
Изходът можеше да е само един: бърза смърт.11
– Документите! – каза мъжът на пущу.
Той му ги подаде. Всички бяха надлежно подписани
и подпечатани от племенните вождове, които владееха
региона. Много се надяваше, че непознатите ще бъдат
впечатлени от това. Разчиташе на факта, че в тази част
на света волята на вожда е закон и нарушилите я запла-
щат с живота си. А смъртта, която ги застигаше, почти
винаги беше жестока и почти никога незабавна. Както
казваха местните хора, виновникът трябва „да усети, че
умира“.
Мъжът с тюрбана беше със зачервени клепачи и
мръсни дрехи. Преглеждаше документите и примигва-
ше, впечатлен от височайшите подписи. След малко
вдигна глава, огледа го внимателно и му върна докумен-
тите. После насочи поглед към фургона и в очите му
проблесна любопитство. Шофьорът стисна малката
черна кутия. Непознатият каза нещо, отново на пущу.
Шофьорът поклати глава и обясни, че не може да отво-
ри фургона, защото няма ключ и не знае кода.
Мъжът с тюрбана докосна пистолета си и обяви, че
това е ключът.
Шофьорът натисна червения бутон. Ако го застреля-
ха, пръстът му щеше да се отмести от бутона, в резултат
на което щеше да детонира експлозива и да избие всич-
ки.
– Вождовете са пределно ясни – рече на пущу той. –
Товарът не може да се пипа до крайната точка на пъту-
ването. Ако имаш някакъв проблем, обърни се към тях.
Мъжът се замисли, а ръката му бавно се плъзна към
кобура.
Шофьорът затаи дъх и се опита да скрие треперене-
то на краката си. Но това не му се удаде напълно, може
би защото съзнаваше, че от смъртта го делят само се-
кунди. В подобни ситуации организмът реагира по на-
чин, който трудно подлежи на контрол.
Така изтекоха пет безкрайно дълги секунди. Не беше
ясно дали мъжът с тюрбана ще отстъпи.12
В крайна сметка той го стори, върна се в пикапа и ка-
за нещо на шофьора. Миг по-късно те потеглиха, вди-
гайки облаци прах.
Шофьорът на камиона деактивира детонатора и из-
чака пикапът да изчезне от погледа му. Едва тогава под-
кара, отначало бавно, но след известно време натисна
газта до дупка. Умората беше изчезнала.
Вече нямаше нужда от музика. Изведнъж му стана
студено и протегна ръка да намали климатика. Продъл-
жи по същия път в съответствие с инструкциите. Тук
отклоненията бяха лишени от всякаква логика. Огледа
хоризонта за други пикапи с въоръжени мъже, но не
видя нищо. Това засили увереността му, че вече се е раз-
чуло за проверката и едва ли някой ще му попречи да
стигне до крайната си цел.
След още осем часа започна да се смрачава и вятърът
се усили. Небето се скри зад тежки облаци, предвеща-
ващи скорошен порой.
Очакваше, че когато пристигне, ще се случи нещо
съвсем конкретно.
Но то не се случи.

За да прочетете началото на втора глава натиснете ТУК.

АBBА. Любов, Триумф, Раздели - Георги Тошев

ОТКЪС

А като Агнета

Руса жена над шейсет, в спортен екип, разхожда коня си по една от дългите алеи на остров Екерьо край Стокхолм. Жена без грим, потънала в мисли, скрива очите си зад големи тъмни очила. Сама е. Откривам познати черти в лицето й. Напомнят ми прочутата жена, която обожавах като дете. Дочувам мъжки глас от кафенето: „Не я заговаряйте. Правете се, че не я забелязвате!”

Отминавам. Агнета Фелтског. Жената с най-сексапилното дупе в света през 70-те. Днес блондинката от АББА избира самотата като начин да живее със себе си. След оттеглянето си от сцената тя потъва в мълчание. Нарушава го през 2004 година, когато издава солов албум с кавъри от 60-те, и през 2013, като записва албума „А”, който оглавява световните класации. На шейсет и четири години тя е все така атрактивна за другите, но напълно безинтересна за себе си: 

Аз, секси?! Не се шегувайте. Ако се съди по шведските ценности, аз съм дори прекалено скромна. Дългата руса коса прави силно впечатление в някои страни, особено в Италия и Испания. Там не бих посмяла да се разхождам сама по улиците! Бих предпочела да имам къса тъмна коса.“

Агнета трудно допуска хора до себе си. Медиите я сравняват с прочутата Грета Гарбо, която прекарва в отшелничество голяма част от своя живот. Всъщност Агнета е обикновено момиче, станало по неволя суперзвезда. Свенлива е – домошарка, която предпочита да отглежда децата си в къща извън града, а не да обикаля света:

Всъщност съм срамежлива. Аз съм момиче от провинцията. Опитвах се да скрия вродената си несигурност зад маската на голямото самочувствие. Правила съм много грешки. Но поставете се на мое място – да се озовете на седемнайсет-осемнайсет години сред най-големите сноби в музикалната индустрия.

Преди да стане част от АББА, само на шест години, сопраното с ангелски глас пише първата си песен „Två små troll” (Два малки трола), а на тийнейджърска възраст я открива шведският крал на рока Литъл Герхард.

На пет години чух един вълшебен звук – пианото на нашите съседи, семейство Андершон. Мъжът Сигвард беше музикант, той ми даде първите уроци по пиано. Бях на седем или осем години, когато родителите ми ми подариха пиано. Музиката винаги е била част от мен. Таланта наследих от баща си, който въпреки че работеше в електрическа компания, беше артист по душа. Имахме много плочи на Кони Франсис, Елвис, Рита Павоне, Силви Вартан, Арета Франклин… С две мои приятелки направихме триото Дъ Чембърс, но то се разпадна, защото имахме малко участия. На петнайсет години напуснах училище, започнах да работя като оператор в автомобилна компания и станах част от танцувалната банда Бернт Енгхард’с оркестра,с която обикаляхме Швеция. Разбира се, певицата бях аз. Решихме да изпратим наш запис на шведския крал на рока Литъл Герхард. Отговори, че иска да запише парче с певицата, тоест с мен. Почувствах се кофти, защото той не се интересуваше от групата ни. Заминах с баща ми в Стокхолм и там записах две мои парчета като сингли.

Благодарение на помощта, оказана от продуцентската компания Купол рекърдсна Литъл Герхард, нейната песен „Jag Var Så Kär” (Бях толкова влюбена)оглавява шведските класации и сингълът е продаден в повече от осемдесет хиляди копия. Текстът на песента е простичък, но истински – разказва за раздялата с гаджето, първия Бьорн в живота на Агнета.

Бях почти на седемнайсет години. Той се казваше Бьорн Лиля (Björn Lilja), не беше Бьорн от АББА, а едно съседско момче от Йенкепинг (Jönköping). Това бе тийнейджърски романс и когато приключи, аз се опитвах да забравя мъката си, свирейки на пианото. Композирах една много тъжна и сантиментална мелодия, отразяваща момичешките ми емоции. Това не подобри настроението ми, но се получи хубаво и енергично парче и сключих договор за записа му в Стокхолм. Благодарна съм на Бьорн Лиля, защото без нашия романс никога нямаше да го напиша. Всъщност ние не се бяхме карали и все още сме приятели. Той беше много горд, че ме е вдъхновил за това парче. Когато то стана хит в Швеция, Бьорн ме поздрави, искаше да ме прегърне, но нямаше как, ръцете му бяха гипсирани след катастрофата, която бе претърпял!

Eдин друг Бьорн ще остави отпечатък върху живота на една от най-сексапилните шведки в света. Това е Бьорн Улвеус – първият й съпруг, бащата на децата й, колегата в групата, която ще преобразинейния живот. Двамата се срещат няколко години преди появяването на АББА. Тогава той е фронтмен на шведската група Хутенани сингърс, а тя известна поп певица. Засичат се в телевизионно шоу. Но първата среща на Бьорн с Агнета става преди това и съвсем не е директна: 

Слушах вкъщи радиото, без да му обръщам много внимание. Един кристален глас ме прониза. Не си падам много по сантименталните неща, но в него имаше нещо. Тогава не знаех, че става дума за Агнета. Дори не можех да си представя как изглежда. Но бях сигурен, че гласът принадлежи на някое нежно, деликатно и мило същество. Няколко месеца по-късно в телевизионното студио влезе приятна блондинка, представи ми се и още преди да каже името си, бях сигурен, че е Агнета. Затаих дъх. Разбрах, че това е моето момиче. И си го взех. Останалата част от приказката е известна.

През 1971 година те се женят. Сватбата им прилича на приказка, през февруари 1973 година се ражда и първото им дете Линда: 

Често ме питат какво бе особеното на сватбата ми с Бьорн? Избрахме стара готическа църква в едно приказно селце. В Швеция може да се ожените, когато пожелаете. Пристигнах в църквата с бяла рокля и в открита каляска. Цялото село ме поздравяваше. Звучеше химнът на Швеция. Когато прекрачих прага на църквата, Бени свиреше Марша на Менделсон на орган, последва хитът му Уединг. Церемонията беше кратка. След сватбата настъпи суматоха. Един полицай изгуби контрол над коня си и животното ме настъпи по крака. Докторът каза, че съм извадила късмет. Превърза глезена ми и всичко беше наред. Запътихме се за сватбената вечеря в ресторант „Уайт хорс”. Гостите бяха трийсет и девет, плюс нашия френски булдог – кучето Ада. Навън стотици хора скандираха имената ни, искаха да се срещнат с нас. Решихме да им помахаме от балкона като царските особи. Ще помня всяка минута от сватбата си! И когато остарея, ще си спомням за щастието през онзи ден.

Годината е 1974. АББА печелят Евровизия в Брайтън с хита„Waterloo”и животът им се преобръща. Пътувания, концерти, записи, участия. Стрес. В края на 1977 година Агнета ражда Кристиян: 

Вярвах, че детето може да върне онова чувство на взаимност, което с успеха на групата постепенно, но завинаги си отиваше от нашите отношения.

Няколко месеца след раждането на Кристиян двойката публично обявява края на брака си. Новината хвърля в ужас феновете на АББА. На групата предстои световно турне, първото в Северна Америка. Агнета заявява, че раздялата няма да попречи на работата им. И спазва обещанието си. Два месеца бившите съпрузи обикалят света, прекарват нощите в отделни стаи. Агнета сама или с дъщеря им Линда, Бьорн – с новата си любов Лена. Фелтског изпитва истински гняв към Бьорн:

Стисках зъби и плачех на възглавницата. Знаех, че всички ме дебнат в очакване да се разпадна. Познавах Лена, бяхме дори приятелки. Не предполагах, че с такава лекота ще се настани в семейството ми.

Мъчителните отношения между двамата намират израз в един от най-големите хитове на АББА – „The Winners Take it All”. Песента оглавява световните класации.

Бьорн гледа на раздялата трезво:

Когато хората открито и честно разговарят за всичко, но когато въпреки това нещата не потръгват, значи е дошло време да се разделят. Агнета и аз опитахме всичко. Не се предадохме лесно и бързо. Изминаха две години, преди да се решим на развод. Първо се срещнахме с психотерапевт и той ни накара да започнем да разговаряме. Но след две седмици и двамата се съгласихме, че разводът е най-правилното решение. Между нас нямаше лоши чувства, но имаше много сълзи. Боже мой, та ние бяхме заедно толкова години. По време на развода децата ни бяха твърде малки, за да разберат какво се случва.

След раздялата Агнета изпада в дълбока депресия. В отворено писмо до шведските медии тя пише: 

Оставете ме сама. Не искайте от мен повече, отколкото мога да ви дам.

Вестниците следят всяка нейна крачка. Фелтског е принудена да сменя идентичността си. Дегизира се с перуки и дрехи дори когато отива да купи хляб. Опитва се да въдвори ред в личния си хаос:

Животът ми си има своя логика, с която съществувам. Мъжете са част от нея, но личният живот касае само мен.

След раздялата с Бьорн тя е все още непохватна и срамежлива, но много скоро открива свободата. Разбира колко всъщност е желана. И само за няколко години наваксва пропуснатото. В маратона от връзки минават хокеисти, барабанисти и бизнесмени. Но депресията не престава да я преследва. Причина за задълбочаването й са несполучливите връзки. Брита Оман (за коректора BritaAhman), нейна приятелка и автор на единствената й биография „As I Am: „ABBA“ – Before and Beyond, Agnetha Faltskog”, разкрива:

Агнета изпитва наслада от това да завоюва един мъж. Хвърля се в обятията на всеки, който й обърне внимание. Бързо се отегчава и бяга. Невъзможността да задържи мъжа до себе си е част от травмата, получена при раздялата й с Бьорн.

Позволява си флирт дори с другия китарист на АББА Ласе Леандер.

Трябваше да покажа на Бьорн, че мога да продължа живота си. Ласе беше женен, имаше деца. Познавахме се от години, но никога не бях гледала на него като на сексуален обект. След развода бях потисната. Прекарвах часове наред сама, четях. Изпитвах ужас от хора, събрани на едно място. Заради мен АББА отказа редица турнета и участия извън Швеция.

След авантюрата отмъщение Агнета заживява с полицая Торбьорт Брандер, шеф на личната й охрана. Двамата имат бурен любовен роман. Брандер се развежда с надеждата да стане вторият съпруг на Агнета, но уви:

Една сутрин се събудих и разбрах, че той никога няма да замени Бьорн в живота ми. Имах нужда от нов мъж, от ново усещане за пълнота. Предстоеше ми да се доказвам като жена. Да бъдеш любовница е по-лесно, отколкото да поемеш ангажимента на съпруга.

Ловът на мъже продължава. Лов в абсолютна самота. Биографката Оман си спомня за този период:

Музиката вече не я интересуваше. Записваше солови албуми, защото имаше договори, които трябваше да изпълни. Имаше всичко, пари и слава, но нямаше най-важното – любов.

Агнета превъзмогва паническия си страх от летене със самолет и заминава за Лос Анджелис, където се увлича по Питър Сетера, вокалист на група Чикаго. Питър е продуцент на един от последните й солови албуми – „I Stand Alone”. В музикалните студиа Фелтског среща китариста на Мадона Брус Гайтиш (за коректора Bruce R. Gaitsch)и между тях пламва любов. Двамата тръгват по света да промотират албума „IStandAlone”. Един ден обаче Агнета събира багажа на любовника си и го изпраща в хотел. С този жест връзката приключва. Емоционалният й свят отново и окончателно се срутва.Агнета търси спасение в терапията, йогата, ездата и децата. Среща д-р Томас Соненфелд. След два месеца, на 8 юли 1990 година, те се женят, за да се разделят три години по-късно:

Той е най-всеотдайният мъж, с когото съм била. Правеше всичко, за да се чувствам щастлива, но аз не можах да понеса толкова любов. Исках някой да ме тревожи, да преобръща представите ми за света, за любовта. Заситихме се един от друг и настъпи отчуждението.

Агнета с месеци не напуска имението си на остров Екерьо. И този път Брита Оман влиза дълбоко в душата й: 

Страхуваше се да не я сметнат за жена, която в собствената си мъка разбива чужди семейства. Агнета беше жертва именно на подобна любов. Бьорн и Лена вече имаха две момичета.

Объркана и изолирана от реалния живот, Фелтског се впуска в поредния си любовен флирт. Този път с много по-младия от нея холандец Герт ван дер Грааф. Истински фен на Агнета, Герт ще се окаже ужасно изпитание. Холандецът е едва на десет години, когато безнадеждно се влюбва в блондинката от АББА. Редовно посещава Швеция с надеждата да я види. А през 1997 година купува къща близо до нейната. С дни и часове виси на улицата, за да я срещне случайно. И успява. В началото отношенията им са като между добри съседи, но постепенно преминават границите на приятелството. В шведската преса се появяват снимки, на които Герт и Агнета се държат за ръце. Агнета изживява бурна любов с младия си почитател. И отново всичко внезапно приключва. Така решава непостоянната Агнета. Този път обаче срещу Фелтског се изправя не поредният зарязан мъж, а човек, готов да воюва за нея. Животът на певицата се превръща в ад. Герт й пише по няколко писма на ден, наднича през прозорците, заплашва децата й. Фелтског подава оплакване в полицията. Когато те влизат в дома му, остават шокирани – стените са облепени със снимки на Агнета, сред тях и сексуални. Холандецът заявява, че е безумно влюбен в русата от АББА, но никога не би я наранил. Съдът решава да го екстрадира. Герт твърди, че са имали пълноценна връзка, били са любовници. Фелтског отрича. Тя оприличава бившия си съсед на Джекил и Хайд: 

Той беше просто добрият съсед, който се превърна в звяр. 

Би Би Си прави филм за тази мистериозна история. Агнета Фелтског постепенно излиза от сянката на изолацията. Репортери я засичат в нежен танц с приятел на шведския крал Карл XVI Густав. Малко след това тя не се притеснява да афишира и страстта си към трийсет и осем годишния телевизионен водещ Макс Лагербьок. Кога Агнета ще спре най-после да използва любовта като отмъщение? Дали ще преодолее някога травмата от изоставянето? Защото любовта е съприкосновение, а не просто нещо следващо. След редица любовни трусове през 2013 година тя отново дава шанс на музиката да потече по вените й с парче, озаглавено „When You Really Loved Someone”. Микрофонът я плаши: 

Не бях писала нова музика от много, много отдавна. Просто седнах на пианото и се получи. Но се страхувах за гласа си, защото не бях пяла от много дълго време. Ами ако той не е вече там?

Изминали са десет години от последния й албум и почти двайсет и пет, откакто записва парчета с темпото на световноизвестен изпълнител. Забравила е атмосферата на звукозаписното студио, фокусът й е върху семейството – децата и внуците, а не върху нотите: 

Когато през 1982 година нещата с AББA приключиха, аз се оттеглих и мнозина решиха, че съм мистериозна. Но аз гледам на себе си като на земен човек. Реших да купя къща в околностите на града, за да бъда далеч от всичко и да живея като обикновен човек. Обичам шумните забавления, но само за една нощ. А после копнея да отида сред тишината. Приятелите, които идват тук, казват, че е прекалено тихо, но на мен ми харесва.

Агнета помни деня, в който продуцентът Йурген Елофшон (Jörgen Elofsson) й предлага музикално предизвикателство. Случва се през 2012 година. Фелтског знае, че той работи с изпълнители като Бритни Спиърс, Кели Кларксън и Селин Дион, но онова, което й вдъхва доверие, е фактът, че с него я свързва близка приятелка: 

Обади ми се и ми каза, че Йурген Елофшон и Питър Нордал искат да ми пуснат някаква музика. Дойдоха вкъщи и чух три песни. Никога не си бях представяла, че ще пея отново, но когато ги изслушах, си казах: Господи, трябва да направя това!

Агнета се консултира с дъщеря си Линда и тя я съветва да размисли добре, преди да се съгласи, защото „всичко може да започне отначало”. Албумът е доказателство, че не всички музикални врати в живота й са затворени.

#Книга #ABBA #Георги #Тошев #Любов.Триумф.Раздели #Сиела